Неговото благородно лице ﷺ

Сиянието на лицето му ﷺ

Ал-Бара ибн Азиб, Аллах да е доволен от него, е казал: „Пратеникът на Аллах ﷺ беше най-красивият човек по лице и най-добрият по нрав, нито прекалено висок, нито прекалено нисък.“ — Предадено от Ал-Бухари и Муслим. Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, е казал: „Не съм виждал нищо по-красиво от Пратеника на Аллах ﷺ, сякаш слънцето грееше в лицето му.“ — Предадено от Ахмад с достоверен иснад. Ар-Рубайи бинт Муаууид, Аллах да е доволен от нея, е казала: „Ако го видеше, щеше да видиш изгряващото слънце.“ — Предадено от Ад-Дарими.

• Най-красивият човек по лице — казано от Ал-Бара ибн Азиб, Аллах да е доволен от него, в двата Сахиха
• Сякаш слънцето грееше в лицето му ﷺ — казано от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, в Муснад Ахмад
• Сякаш изгряващото слънце — казано от Ар-Рубайи бинт Муаууид в Ад-Дарими
• Лицето му сияеше като пълнолуние — описание от Хинд ибн Аби Хала, Аллах да е доволен от него
• Хората се осветявахa от светлината на лицето му по време на походи и пътувания

Подробни черти на лицето му ﷺ

Хинд ибн Аби Хала, Аллах да е доволен от него, е описал благородното му лице така: „Широко чело, извити вежди, гъсти, но без да се събират.“ Али е казал: „Лицето му беше закръглено.“ Веждите му ﷺ бяха извити, дълги и гъсти, без да се събират, а между тях имаше вена, която се издуваше при гняв. Носът му беше с лека извивка — т.е. имаше издигане на носната кост — и над него имаше сияние, което този, който не го е наблюдавал внимателно, би сметнал за изпъкнал нос.

• Широко чело — широкото благородно чело е знак за проницателност и господство
• Извити вежди — веждите му бяха тънки в краищата, дълги и извити
• Между тях вена, която се издува при гняв — артерия между веждите, която изпъква, когато се гневи за истината
• С лека извивка на носа — издигане на благородната носна кост
• Гладки бузи — благородните му бузи бяха гладки, без изпъкналости
• Брадата му беше гъста и обилна, изпълваща благородното лице

Въздействието на гледката върху душите

Гледката на него ﷺ променяше този, който го видеше; никой не го е виждал, без в сърцето му да се всели почит и уважение. Амр ибн Ал-Ас, Аллах да е доволен от него, е казал: „Пратеникът на Аллах ﷺ ми беше по-скъп от всичко и не можех да го гледам в очите от почит към него.“ Кайс ибн Саад, Аллах да е доволен от него, е казал: „Ако не бях пророк, щях да кажа: „Това лице не лъже.“ Язид Ал-Фариси е казал: „Видях Пророка ﷺ насън и докато го гледах, видях лицето му като пълнолуние.“

• Който го видеше, сърцето му се изпълваше с почит и уважение — казано от Амр ибн Ал-Ас, Аллах да е доволен от него
• Не можеше да го гледа в очите от силна почит и любов
• Лицето му не лъже — казано от сподвижниците и разказвачите
• Който го видеше за пръв път, изпитваше страхопочитание, а който общуваше с него, го обикваше