Въведение в книгата

Хвала на Аллах, Господа на световете, и най-благословен поздрав и съвършен мир за онзи, който бе изпратен като милост за световете – нашия господар Мухаммед ибн Абдуллах, истинния в обещанието, доверения, както и за неговото семейство и неговите благородни и благословени сподвижници, и за всички, които ги следват с благочестие до Съдния ден. Пречист си Ти, о, Аллах! Ние нямаме друго знание освен това, на което Ти си ни научил. О, Аллах, научи ни на това, което ще ни бъде от полза, и ни дай полза от това, на което си ни научил, и ни увеличи в знание, кротост и мъдрост. Наистина Ти си Всезнаещият, Всеблагият, Премъдрият. Господи мой, разтвори гърдите ми и развържи възела на езика ми, за да разберат речта ми.

И след това: За мен е удоволствие да представя на уважаемия читател подбрана колекция от благородните пророчески слова, които избрах от моята най-известна книга „Сафуат ал-Ахадит ал-Набауия ал-Шарифа“ (Най-отбраните пророчески хадиси). Това са хадиси, за чиято автентичност са се съгласили редица имами на автентичното предание. Това става след успеха, постигнат от книгата „Ал-Сафуа“ – всеобхватният енциклопедичен справочник, с чието събиране, подготовка, класификация и обяснение на редките думи Аллах ме почете преди години. С благодатта на Аллах тя бе приета с одобрение и гостоприемство в арабските и ислямските научни среди по целия свят, тъй като съдържа най-важните и силни пророчески хадиси, в чиято автентичност няма съмнение поради съгласието на редица имами на хадиса върху тях. Това са хадиси, от които мюсюлманинът се нуждае в своята религия и в земния си живот. В книгата „Ал-Сафуа“ се съсредоточих върху хадисите, свързани с вероучението, ибадета, правните разпоредби, пророческите мъдрости, насърчението и предупреждението, добродетелите, качествата на Пророка, етиката, науката, медицината, тълкуването на Корана, вестите за смутовете и знаменията на Часа, описанията на Деня на възкресението, Рая и Огъня, и всичко, което е от полза за мюсюлманина в неговата религия и свят, както и други напътствия и духовни слова... за да бъде леснодостъпен справочник по хадис в ръцете на изследователите и документална книга, в която се появяват хадисите с потвърдена автентичност между имамите на хадиса, подпечатани със символите на техните най-важни съставители, ако е рекъл Аллах Всевишният.

Това е книгата, която бе похвалена от множество учени, мухаддиси и мислители, които я счетоха за съвременен интегриран справочник по хадис, тъй като включва най-автентичните хадиси с най-силна верига на предаване и текст. Това е труд, в който не бях изпреварен от никого и в неговата област и стил не е писано нищо подобно. След четиринадесетото му издание видях, че въпреки неговата важност и научен статус като пълен индекс за най-автентичните пророчески хадиси за всеки, който иска да се увери в тяхната достоверност, той вълнува предимно научната и интелектуалната класа от търсачи на знание, учени и мухаддиси. В отклик на желанието на някои от нашите братя от хората на знанието и добродетелта и тяхната молба за съкращаване на книгата „Ал-Сафуа“ – поради наличието на някои повторени хадиси в нея заради разлики в началото им, добавянето на дума или думи, или различие на предавателите в текстовете на някои от тях при пълно или близко съвпадение на смисъла – бяхме принудени да ги премахнем в „Джауами ал-Калим ал-Набауи“ (Сборник от благородни пророчески изказвания). Това бе направено, за да бъде книгата по-лесна за придобиване и запаметяване от онези, които желаят да учат наизуст. Що се отнася до онзи, който желае пълния набор от хадиси, в чиято автентичност няма съмнение, той трябва да се върне към пълната книга „Сафуат ал-Ахадит ал-Набауия ал-Шарифа“. Така книгата „Джауами ал-Калим ал-Набауи ал-Шариф“ ще бъде лесна за ползване от различните видове ученици и изследователи на религиозните и светските науки, за да се покажат шедьоврите от хадисите на Пророка ﷺ, неговите всеобхватни слова и сунни. Ако вярващият, невярващият или критикът се запознаят с тях, ясно ще им се разкрие божественото озарение, с което Аллах е дарил Неграмотния пратеник ﷺ. Тези хадиси в своята цялост формират мъдри и изключително прекрасни слова, които не могат да произлязат от никого другиго, освен от онзи, когото Аллах е избрал да бъде милост за световете, в потвърждение на думите на Твореца, Всемогъщия и Всевечен: „И те изпратихме само като милост за световете.“ А той ﷺ каза за себе си: „Аз съм само една подарена милост.“ Тези хадиси потвърждават тези значения и съответстват на ислямските и човешките мъдрости, ценности и благородна етика, които всеки честен мислител и учен в света ще оцени и уважава.

Също така пожелах да насоча тези мухаммедови мъдрости и шедьоври към нашите братя емигранти в чужбина, за да се опитат да ги представят като свещени ислямски текстове. Надявам се всеки от тях, който е способен, да се опита да ги преведе на живите езици в техните страни, като подготовка за представянето на гигантската ислямска мисъл като универсално послание, съдържащо милост, любов и братство за привържениците на съвместното съществуване, основано на мир, справедливост и добродетелна етика.

Тъй като Сунната на благородния Пратеник ﷺ има своята уникална и отличителна роля в изграждането на арабската и ислямската цивилизация и заема основно място в ислямското законодателство, дойде изричната божествена заповед за необходимостта от придържане към ученията на Избраника ﷺ. Всевишният казва в Своето мъдро Писание: „И каквото ви даде Пратеникът, вземете го, а от каквото ви възбрани, въздържайте се!“ Аллах Всемогъщият го е отличил с думите Си: „И ти наистина напътстваш към правия път“, и с думите Си към вярващите: „Вие имате в Пратеника на Аллах прекрасен пример за онзи, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.“

Творецът, Всемогъщият и Всевечен, е заповядал на Своя благороден Пратеник ﷺ да предаде това, което му е низпослано, казвайки: „О, Пратенико, предай онова, което ти е низпослано от твоя Господ!“ В други айяти Истината, Слава Нему, пояснява, че е низпослал Мъдрото напомняне на Своя благороден Пратеник, за да го разясни и обясни на хората, казвайки: „И низпослахме на теб Напомнянето, за да обясниш на хората онова, което им е низпослано, и за да размислят.“ Истината, Благословен и Всевишен е Той, подчертава, че едно от най-видните качества на вярващия е да се придържа към онова, което Аллах и Неговият Пратеник са отсъдили, казвайки в Мъдрото Писание: „Нито за вярващ, нито за вярваща е присъщо, когато Аллах и Неговият Пратеник решат някакъв въпрос, те да имат избор в своето дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явно заблуждение.“ Всевишният потвърждава, че благородният Пратеник ﷺ не говори по прищявка, а чрез напътствие от божествено откровение, казвайки: „И не говори той по прищявка.“ Той също така е заповядал на вярващите да му се подчиняват и е свързал подчинението към Пратеника ﷺ с подчинението към Аллах Всемогъщия, казвайки: „А които се подчиняват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е облагодетелствал – пророците, преистинните, мъчениците и праведниците. И колко добри другари са те!“ Има още много други айяти, които подтикват мюсюлманина да следва ученията на Пратеника ﷺ, да избягва забраните му и да се придържа към неговата Сунна.

Няма съмнение, че Свещеният Коран е първият източник на ислямското законодателство, а Сунната на Пророка ﷺ – думи и дела – е вторият източник. Тя е тази, която пояснява разпоредбите на Свещения Коран, конкретизира общото в него, ограничава абсолютното или тълкува неясното. Нещо повече, тя може самостоятелно да постановява въпроси, които изобщо не са споменати в Корана. Поради този висок статус учените и имамите на общността са ѝ отделили изключително внимание, изразходвайки скъпоценно време и средства за нейното събиране и систематизиране. Те са се проявили творчески в събирането на пророческите хадиси и подреждането им според своите цели и намерения, пътували са заради тях и са се посветили на тяхното записване и класифициране.

Това започнало с благородните сподвижници, които пазели хадисите в гърдите си и ги влагали в дълбините на сърцата си. Те се надпреварвали да ги запаметяват и проверяват, защото благородният Пратеник ﷺ първоначално им забранил да ги записват в първите дни на призива, опасявайки се от смесването им със Свещения Коран. След това той ﷺ позволил писането на някои сподвижници, като Али ибн Аби Талиб, Абу Шах и Джабир ибн Абдуллах, а по-късно и на Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас. Това станало, след като някои сподвижници казали на Абдуллах, виждайки го да записва всичко, излизащо от Пратеника ﷺ: „Записваш ли всичко, което чуваш от Пратеника на Аллах, а той е човек, който говори и в гняв, и в радост?“ Той споменал това на Пратеника ﷺ, който му казал: „Пиши! Кълна се в Онзи, в Чиято ръка е душата ми, оттук – и посочил устата си – не излиза нищо друго освен истина.“ Абу Хурайра потвърдил това, казвайки: „Никой от сподвижниците на Пророка няма повече хадиси от него от мен, освен Абдуллах ибн Амр, защото той пишеше, а аз не пишех.“ Записите на Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас станали известни сред сподвижниците и те ги нарекли „Ал-Сахифа ал-Садика“ (Истинният свитък). Всичко това било доказателство за интереса на благородните сподвижници и техния стремеж да запаметяват думите и делата на благородния Пратеник ﷺ наизуст, докато не ги превърнали в практически метод и действаща сунна за себе си във всяко малко и голямо нещо. За това им помогнали силната им памет и чистите им сърца, в допълнение към факта, че редица от тях записвали много хадиси, така че обществото на сподвижниците в Медина формирало пълния образ на първото ислямско общество, придържащо се към почтената Сунна. Всичко това преминало със сподвижниците към обществата на табиините, където големите предаватели сред табиините предали тези велики съкровища и ценни запаси на следващите поколения.

Когато ислямът се разпространил, ислямската държава се разширила и сподвижниците се пръснали по различните краища, се появила нуждата от записване на хадисите в систематизирани и пълни книги. Един от първите, които проявили интерес към това, бил халифът Умар ибн Абдулазиз, който издал заповед до своите наместници и учените в провинциите да записват и събират хадисите. Първите, които започнали това, били Ибн Шихаб ал-Зухри (починал 124 г. по Хиджра), Ибн Исхак (починал 151 г.) и Суфян ал-Таури (починал 161 г.). Сред най-известните книги, достигнали до нас от този период, е „Ал-Муатта“ на имам Малик (93–179 г.), след това „Ал-Мусаннаф“ на Абд ал-Раззак (починал 211 г.), „Ал-Мусаннаф“ на Ибн Аби Шайба (починал 235 г.) и други. След това започнал нов етап в класификацията на благородния хадис. Имало такива, които събирали всичко предадено от Пратеника ﷺ и съставили „Муснади“ – книги, включващи хадисите на Пратеника ﷺ с техните вериги на предаване, без да разграничават автентичните от останалите. Сред първите, съставили Муснади, били имам Ахмад (роден 164 г. и починал 241 г.), Усман ибн Аби Шайба (156–239 г.) и други. Други пък отделили само автентичните хадиси, без слабите. Първият, който класифицирал по този начин, бил имам ал-Бухари (починал 256 г.), след това имам Муслим (починал 261 г.). Техният метод бил последван от редица видни имами, след което хадисните трудове се разпространили във всичките им форми и видове. Имало Муснади, Сахихи, Сунани, Мустадраки, Мустахраджи, след това Джауами и други книги по хадис и неговата терминология в различните им видове и степени. Всички те по-късно станали ядрото на науките за хадиса – както по отношение на предаването, така и на изследването.

Не ни е известно в историята друга наука да е получила такава приемственост на веригите от предаватели чрез надеждни, справедливи и прецизни личности. Поради този велик статус, на който се радва пророческата Сунна, учените и имамите на общността ѝ отделили изключително внимание, докато успели да създадат огромна библиотека, на която рядко може да се намери аналог в историята. Те се проявили творчески в събирането и подреждането на пророческите хадиси, като това започнало още от първите дни на пророческия призив. До нас са достигнали стотици книги по хадис, като в повечето от тях има автентични, добри, слаби и някои измислени предания.

Няма да крия от вас, че от началото на моя интелектуален живот любимото ми занимание беше четенето и изучаването на книгите на Сунната и хадисите. Често се намирах в състояние на голяма радост и щастие, докато се занимавах с хадисите на Избраника, изучавайки ги, проверявайки ги и анализирайки ги. Но това, което помрачаваше моята радост, беше наличието на някои проблематични хадиси, които не са в унисон с целите на пречистия Шариат. Често призовавах учените и мухаддисите да ни дарят с една книга, която да събира в себе си най-важните и силни автентични пророчески хадиси, от които мюсюлманинът се нуждае в своята религия и свят. Това е така, защото търсачът на знание, който търси определен хадис в различните книги, често се оказва пред огромно количество хадиси, надхвърлящо сто хиляди, за които мненията на имамите относно степента на тяхната автентичност или слабост се различават. Питах се: как мюсюлманинът може да се запознае с втория по важност източник на своето законодателство сред десетките хиляди хадиси, в чиито морета дори специалистите се губят...?!

Това ме подтикна да преразгледам най-важните известни книги по хадис по отношение на предаването и изследването. Продължих моето скромно проучване, докато открих, че малцина от мухаддисите са поставили условие за автентичност в своите книги и са установили критерии и правила за приемане на хадиса. Най-важните от тях са споменати от имам ал-Суюти в предговора към неговата книга „Ал-Джами ал-Кабир“, където той посочва, че техните книги са „маркирани с автентичност“. Това значение бе потвърдено от моя дядо, имама и мухаддис Мухаммед ибн Джафар ал-Катани, в неговата книга „Ар-Рисала ал-Мустатрафа“, където казва: „Сред тях са книги, чиито автори са се ангажирали с автентичността в тях.“ Тези имами са пожертвали скъпоценно време, средства и усилия, за да се уверят в автентичността на всяко нещо, предадено от Пророка ﷺ. Повечето имами на хадиса са се съгласили да разделят пророческия хадис на три основни вида: автентичен, добър и слаб. Ето и подробностите:

Автентичен (Сахих), Добър (Хасан) и Слаб (Даиф), и ето подробностите:

Първо: Автентичният хадис (Сахих) е този, който е предаден от справедлив и прецизен предавател от друг такъв до самия край на веригата, и той е три вида:

Мутауатир хадис: Това е хадис, предаден от толкова голяма група хора от друга такава група, че е невъзможно те да са се наговорили да излъжат.

Машхур хадис: Това е хадис, предаден от най-малко трима надеждни предаватели.

Ахад хадис: Това е автентичен хадис, който е предаден само от един надежден предавател.

Второ: Добрият хадис (Хасан) е този, който притежава минималните качества за приемане.

Трето: Слабият хадис (Даиф) е този, който не притежава нито едно от качествата за приемане, и той се дели на много видове.

Що се отнася до Свещените хадиси (Кудси) – това са хадисите, които Пратеникът ﷺ предава от Твореца, Всемогъщия и Всевечен. Тези хадиси, подобно на останалите пророчески хадиси, биват автентични, добри, слаби и някои измислени.

В светлината на тези обширни хадисни изследвания, в първата си книга „Сафуат ал-Ахадит ал-Набауия“ се съсредоточих върху хадисите, за чиято автентичност са се съгласили редица имами на Сахиха. Когато един хадис е подпечатан с извеждането му от редица имами на автентичния хадис, въпреки различията в техните идеи, места и времена, това означава, че всеки един от тях е положил максимални усилия, за да се увери в достоверността на неговото приписване на благородния Пратеник ﷺ. Това дава интелектуално, географско и историческо измерение на неговото документиране и следователно издига хадисите от „Сафуат ал-Ахадит“ до степента на категорична сигурност в тяхната автентичност. Невъзможно е те да се обединят в грешка, небрежност или да бъдат подведени колективно. Когато знаем например, че благородният хадис „Работете, защото на всеки е улеснено онова, за което е създаден“ е цитиран от повече от десет големи имами на автентичния хадис, това ни кара да бъдем сигурни, че той е от най-автентичните сред автентичните.

Оттук казах, че нашата увереност в автентичността на даден хадис нараства с нарастването на броя на неговите съставители сред имамите на автентичния хадис. Така се получи тази прекрасна селекция от хадиси, за чиято автентичност са се съгласили редица имами на Сахиха. Те са около четири хиляди хадиса, обхващащи клоновете на пречистия Шариат – от вероучение, ибадет, сделки, наказания, етика, морал, управление и други. Всички те не противоречат на Свещения Коран, нито на целите и константите на пречистия Шариат, нито на категорично установената наука.

В тази моя книга посочих знаците на имамите според тяхната хронологична последователност. По-долу представям най-важните символи, които избрах за имамите на хадиса, Аллах да е доволен от тях, и за които повечето имами на хадиса са се съгласили, а именно:

(Х) за ал-Бухари, (М) за Муслим, (К) за съгласувано между двамата, (Д) за Абу Дауд, (Т) за ал-Тирмизи, (Н) за ал-Насаи, (Х) за Ибн Маджа, (Четиримата) за тези четирима, (Тримата) за тях без Ибн Маджа, (Хм) за Ахмад ибн Ханбал в неговия Муснад, (Ам) за допълненията на сина му Абдуллах, (К) за ал-Хаким в неговия Мустадрак, (Хб) за Ибн Хиббан в неговия Сахих, (Хз) за Ибн Хузайма в неговия Сахих, (Тб), (Тс), (Тс) за ал-Табарани в Големия, Средния и Малкия сборник, (С) за Саид ибн Мансур в неговите Сунани, (Хд) за ал-Бухари в „Ал-Адаб ал-Муфрад“, (Тх) за ал-Бухари в „Ал-Тарих“, (Д) за ал-Дия ал-Макдиси в „Ал-Мухтара“, (Фи) за ал-Шафии в неговия Муснад, (Ш) за Ибн Аби Шайба в „Ал-Муснад ал-Мусаннаф“, (Аб) за Абд ал-Раззак в „Ал-Джами“ и „Ал-Мусаннаф“, (А) за Абу Яла в неговия Муснад, (Кт) за ал-Даракутни в „Ал-Сунан“ и „Ал-Афрад“, (Фр) за ал-Дайлами в „Ал-Фирдаус“, (Хл) за Абу Нуайм в „Ал-Хиля“, (Хб, Хк) за ал-Байхаки в „Шуаб ал-Иман“, „Ал-Сунан“, „Ал-Маарифа“, „Далаил ал-Нубууа“ и „Ал-Асма уа ал-Сифат“, (Ад) за Ибн Ади в „Ал-Камил“, (Ак) за ал-Укайли в „Ад-Дуафа“, (Хт) за ал-Хатиб в „Ал-Джами“ и „Ал-Тарих“, (Ми) за ал-Дарими в неговите Сунани, (Т) за ал-Таялиси в неговия Муснад, (Кр) за Ибн Асакир в неговата История, (Бз) за ал-Баззар в неговите Сунани.

Избрах тези шедьоври от пророческите хадиси от моята книга „Сафуат ал-Ахадит ал-Набауия ал-Шарифа“ и ги нарекох „Джауами ал-Калим ал-Набауи ал-Шариф“. В тях е есенцията на есенцията и върхът на хадисните шедьоври, които потвърждават величието на благородния Пратеник ﷺ, неговата мъдрост, знание, универсалност, кротост, смелост, борбата му срещу несправедливостта и потисниците, утвърждаването на истината и унищожаването на лъжата, за да бъдат светилник за нашите деца и за цялата общност.

Искрено се надявам на Аллах да съм представил на великия Ислям по принцип и на почтената пророческа Сунна в частност едно велико дело, което да допринесе, ако е рекъл Аллах, за обединяването на мюсюлманите и да доближи Исляма с неговата вечна духовност до сърцата на образованите и умовете на честните мислители по целия свят. Аллах казва истината и Той напътства към правия път. Хвала на Аллах, Който казва: „И над всеки притежател на знание има един Всезнаещ.“ Мир на вас, милост от Аллах и Неговата благодат.

Професор д-р Абд ал-Кадир ал-Маки ал-Катани
Консултант и професор по инженерство и висши ислямски изследвания

Пророкът ﷺ каза: „Нека Аллах озари лицето на човек, който чуе нещо от нас и го предаде така, както го е чул; защото често този, на когото е предадено, е по-разбиращ от слушателя.“