نَهْجُ البُرْدَة

ريمٌ على القاعِ بين البانِ والعَلَمِ — أمير الشعراء أحمد شوقي (ت 1351هـ / 1932م)

عارض بها أمير الشعراء أحمد شوقي بردةَ البوصيري على وزنها ورويّها، فجاءت من أبدع ما قيل في المديح النبوي في العصر الحديث، وقد أُنشدت وتُغنّيت في المشارق والمغارب.

Нахдж ал-Бурда — Ахмад Шауки, Принц на поетите

Принцът на поетите, Ахмед Шауки, съставя тази поема в подражание на „Бурда“ на Ал-Бусири, прецизно спазвайки нейния метър и римуване. Тя е едно от най-възвишените произведения за възхвала на Пророка в съвременната епоха, широко рецитирана и пята както на Изток, така и на Запад.

ريمٌ عَلى القاعِ بَينَ البانِوَالعَلَمِ
أَحَلَّ سَفكَ دَمي في الأَشهُرِ الحُرُمِ

Една газела на равнината, сред банови дървета и планина, е позволила проливането на кръвта ми дори през свещените месеци.

رَمى القَضاءُ بِعَينَي جُؤذَرٍ أَسَداً
يا ساكِنَ القاعِ أَدرِك ساكِنَ الأَجَمِ

Съдбата, чрез очите на сърна, повали лъв; о, обитателю на равнината, побързай да помогнеш на този, който живее в гъстака на любовта.

لَمّا رَنا حَدَّثَتني النَفسُ قائِلَةً
يا وَيحَ جَنبِكَ بِالسَهمِ المُصيبِ رُمي

Когато погледна, душата ми прошепна: „Горко на страната ти, защото е пронизана от безпогрешната стрела.“

جَحَدتُها وَكَتَمتُ السَهمَ في كَبِدي
جُرحُ الأَحِبَّةِ عِندي غَيرُ ذي أَلَمِ

Отрекох я и скрих стрелата дълбоко в черния си дроб, защото раните, нанесени от любими, за мен са лишени от болка.

رُزِقتَ أَسمَحَ ما في الناسِ مِن خُلُقٍ
إِذا رُزِقتَ اِلتِماسَ العُذرِ في الشِيَمِ

Ти ﷺ беше надарен с най-великодушния човешки нрав, особено когато ти бе дадена благодатта да търсиш извинения за чуждите характери.

يا لائِمي في هَواهُ وَالهَوى قَدَرٌ
لَو شَفَّكَ الوَجدُ لَم تَعذِل وَلَم تَلُمِ

О, ти, който ме виниш за любовта ми, макар любовта да е съдба, ако страстта те бе погълнала, нито щеше да порицаваш, нито да упрекваш.

لَقَد أَنَلتُكَ أُذناً غَيرَ واعِيَةٍ
وَرُبَّ مُنتَصِتٍ وَالقَلبُ في صَمَمِ

Наистина, дадох ти ухо, което не разбира истински, защото често човек слуша внимателно, докато сърцето остава глухо.

يا ناعِسَالطَرفِ لا ذُقتَ الهَوى أَبَداً
أَسهَرتَ مُضناكَ في حِفظِ الهَوى فَنَمِ

О, ти с дремливи очи, дано никога не вкусиш любов, защото си държал измъчения си любим буден, пазейки тази любов, така че сега, спи.

أَفديكَ إِلفاً وَلا آلو الخَيالَ فِدىً
أَغراكَ باِلبُخلِ مَن أَغراهُ بِالكَرَمِ

Бих се пожертвал за теб, любими, и не бих пощадил усилия за твоя образ; кой те изкуши с такава скъперничество, когато самият той бе изкушен от щедрост?

سَرى فَصادَفَ جُرحاً دامِياً فَأَسا
وَرُبَّ فَضلٍ عَلى العُشّاقِ لِلحُلُمِ

То потегли и срещна кървяща рана, която после излекува, и наистина, често има голяма благодат за влюбените чрез търпение.

مَنِ المَوائِسُ باناً بِالرُبىوَقَناً
اللاعِباتُ بِروحي السافِحاتُ دَمي

Кои са тези жени, полюшващи се като банови дървета по хълмовете и като тънки копия, които си играят с душата ми и проливат кръвта ми?

السافِراتُ كَأَمثالِ البُدورِ ضُحىً
يُغِرنَ شَمسَ الضُحى بِالحَليِ وَالعِصَمِ

Те са разкритите, като пълни луни по пладне, чиито накити и гривни карат дори обедното слънце да завижда.

القاتِلاتُ بِأَجفانٍ بِها سَقَمٌ
وَلِلمَنِيَّةِ أَسبابٌ مِنَ السَقَمِ

Те са убийците с клепачи, носещи ленива болест, защото наистина, смъртта често намира своите причини в болестта.

العاثِراتُ بِأَلبابِ الرِجالِ وَما
أُقِلنَ مِن عَثَراتِ الدَلِّ في الرَسَمِ

Те са тези, които карат умовете на мъжете да се препъват, но никога не облекчават препъванията на своята съблазнителна кокетност в самата си същност.

المُضرِماتُ خُدوداً أَسفَرَت وَجَلَت
عَن فِتنَةٍ تُسلِمُ الأَكبادَ لِلضَرَمِ

Те са подпалвачките, с разкрити и сияйни бузи, разкриващи изкушение, което предава сърцата на пламенна страст.

الحامِلاتُ لِواءَ الحُسنِ مُختَلِفاً
أَشكالُهُ وَهوَ فَردٌ غَيرُ مُنقَسِمِ

Те са носителките на знамето на красотата, чиито форми са разнообразни, но самата красота остава единствена и неразделна.

مِن كُلِّ بَيضاءَ أَو سَمراءَ زُيِّنَتا
لِلعَينِ وَالحُسنُ في الآرامِ كَالعُصُمِ

От всяка бяла или тъмнокожа жена, украсена за окото, тяхната красота, като тази на газелите, е пленителна като амулети.

يُرَعنَ لِلبَصَرِ السامي وَمِن عَجَبٍ
إِذا أَشَرنَ أَسَرنَ اللَيثَ بِالغَنَمِ

Те стряскат най-възвишения поглед и е чудно как с един жест могат да пленят лъва с овцете.

وَضَعتُ خَدّي وَقَسَّمتُ الفُؤادَ رُبيً
يَرتَعنَ في كُنُسٍ مِنهُ وَفي أَكَمِ

Положих бузата си и разделих сърцето си на хълмове, където те могат свободно да пасат в неговите леговища и по неговите възвишения.

يا بِنتَ ذي اللَبَدِ المُحَمّى جانِبُهُ
أَلقاكِ في الغابِ أَم أَلقاكِ في الأُطُمِ

О, дъще на този със защитената грива, ще те намеря ли в гората или ще те намеря в крепостта?

ما كُنتُ أَعلَمُ حَتّى عَنَّ مَسكَنُهُ
أَنَّ المُنى وَالمَنايا مَضرِبُ الخِيَمِ

Не знаех, докато неговото жилище не стана явно, че както стремежите, така и съдбите разпъват шатрите си в едно и също обиталище.

مَن أَنبَتَ الغُصنَ مِن صَمصامَةٍ ذَكَرٍ
وَأَخرَجَ الريمَ مِن ضِرغامَةٍ قَرِمِ

Кой накара нежния клон да поникне от могъщ, остър меч и изведе грациозната газела от ненаситен, свиреп лъв?

بَيني وَبَينُكِ مِن سُمرِ القَنا حُجُبٌ
وَمِثلُها عِفَّةٌ عُذرِيَّةُ العِصَمِ

Между мен и теб стоят прегради от тъмни копия, наред с не по-малко внушителните воали на целомъдрена, девствена чистота.

لَم أَغشَ مَغناكِ إِلّا في غُضونِ كِرىً
مَغناكَ أَبعَدُ لِلمُشتاقِ مِن إِرَمِ

Никога не посетих твоето обиталище, освен в гънките на съня, защото твоето жилище е по-далечно за копнеещата душа от легендарния град Ирам.

يا نَفسُ دُنياكِ تُخفى كُلَّ مُبكِيَةٍ
وَإِن بَدا لَكِ مِنها حُسنُ مُبتَسَمِ

О, душо моя, твоят земен живот крие всяка причина за плач, дори когато от него ти се яви красива усмивка.

فُضّي بِتَقواكِ فاهاً كُلَّما ضَحِكَت
كَما يَفُضُّ أَذى الرَقشاءِبِالثَرَمِ

Със своето благочестие разтвори устата ѝ всеки път, когато се усмихне, както се чупят отровните зъби на петниста змия.

مَخطوبَةٌ مُنذُ كانَ الناسُ خاطِبَةٌ
مِن أَوَّلِ الدَهرِ لَم تُرمِل وَلَم تَئَمِ

Тя е била търсена за брак, откакто човечеството е станало ухажори, и от зората на времето тя нито е овдовявала, нито е осиротявала.

يَفنى الزَمانُ وَيَبقى مِن إِساءَتِها
جُرحٌ بِآدَمَ يَبكي مِنهُ في الأَدَمِ

Времето ще отмине, но от нейната злоба остава рана в Адам, от която той плаче в самата си плът.

لا تَحفَلي بِجَناها أَو جِنايَتِها
المَوتُ بِالزَهرِ مِثلُ المَوتِ بِالفَحَمِ

Не се тревожи за нейните плодове или нейните прегрешения, защото смъртта сред цветя не се различава от смъртта сред въглища.

كَم نائِمٍ لا يَراها وَهيَ ساهِرَةٌ
لَولا الأَمانِيُّ وَالأَحلامُ لَم يَنَمِ

Колко спящи не я виждат (света) будна, защото ако не бяха надеждите и мечтите, той никога не би заспал.

طَوراً تَمُدُّكَ في نُعمى وَعافِيَةٍ
وَتارَةً في قَرارِ البُؤسِ وَالوَصَمِ

В един момент тя ти дава утеха и благополучие, а в друг те хвърля в бездната на мизерията и позора.

كَم ضَلَّلَتكَ وَمَن تُحجَب بَصيرَتُهُ
إِن يَلقَ صابا يَرِد أَو عَلقَماً يَسُمُ

Колко често те е заблуждавала, защото този, чието прозрение е забулено, ще пие горчиви алое, ако го намери, или ще се отрови с колоцинт.

يا وَيلَتاهُ لِنَفسي راعَها وَدَها
مُسوَدَّةُ الصُحفِ في مُبيَضَّةِ اللَمَمِ

О, горко на душата ми, ужасена и обзета от почернелите страници на делата сред побелелите кичури на старостта.

رَكَضتُها في مَريعِ المَعصِياتِ وَما
أَخَذتُ مِن حِميَةِ الطاعاتِ لِلتُخَمِ

Пуснах я да препуска свободно по плодородните пасища на непокорството и не взех никаква предпазна мярка от въздържанието от добри дела срещу нейната лакомия.

هامَت عَلى أَثَرِ اللَذّاتِ تَطلُبُها
وَالنَفسُ إِن يَدعُها داعي الصِبا تَهِمِ

Тя блуждаеше безцелно, преследвайки удоволствия, защото душата, когато е призована от зова на младостта, се втурва стремглаво в желанието.

صَلاحُ أَمرِكَ لِلأَخلاقِ مَرجِعُهُ
فَقَوِّمِ النَفسَ بِالأَخلاقِ تَستَقِمِ

Праведността на делата ти се корени в добрия морал, затова дисциплинирай душата си с добродетели и тя ще стане праведна.

وَالنَفسُ مِن خَيرِها في خَيرِ عافِيَةٍ
وَالنَفسُ مِن شَرِّها في مَرتَعٍوَخِمِ

Душата, чрез своята доброта, пребивава в най-доброто благополучие, докато чрез своето зло, тя обитава в отровно пасище.

تَطغى إِذا مُكِّنَت مِن لَذَّةٍ وَهَوىً
طَغيَ الجِيادِ إِذا عَضَّت عَلى الشُكُمِ

Тя престъпва, когато ѝ се даде свобода на удоволствието и желанието, подобно на буйни жребци, които хапят юздите си и стават непокорни.

إِن جَلَّ ذَنبي عَنِ الغُفرانِ لي أَمَلٌ
في اللَهِ يَجعَلُني في خَيرِ مُعتَصِمِ

Дори ако грехът ми е твърде огромен за прошка, аз тая надежда в Аллах, който ще ме постави в най-доброто убежище.

أَلقى رَجائي إِذا عَزَّ المُجيرُ عَلى
مُفَرِّجِ الكَرَبِ في الدارَينِ وَالغَمَمِ

Аз хвърлям надеждата си, когато помощниците са малко, върху облекчителя на страданията и скърбите в двата свята.

إِذا خَفَضتُ جَناحَ الذُلِّ أَسأَلُهُ
عِزَّ الشَفاعَةِ لَم أَسأَل سِوى أُمَمِ

Когато смирено се поклоня, за да го ﷺ помоля за славата на застъпничеството, не искам нищо по-малко от спасението на народите.

وَإِن تَقَدَّمَ ذو تَقوى بِصالِحَةٍ
قَدَّمتُ بَينَ يَدَيهِ عَبرَةَ النَدَمِ

И ако благочестива душа представи праведно дело, аз бих поднесъл пред него ﷺ само сълзата на разкаянието.

لَزِمتُ بابَ أَميرِ الأَنبِياءِ وَمَن
يُمسِك بِمِفتاحِ بابِ اللَهِ يَغتَنِمِ

Прилепих се до вратата на Принца на пророците ﷺ, защото който държи ключа към Божията врата, със сигурност ще постигне голяма печалба.

فَكُلُّ فَضلٍ وَإِحسانٍ وَعارِفَةٍ
ما بَينَ مُستَلِمٍ مِنهُ وَمُلتَزِمِ

Защото всяка благодат, доброта и милост тече между онези, които получават от него ﷺ, и онези, които се придържат към него.

عَلَّقتُ مِن مَدحِهِ حَبلاً أُعَزُّ بِهِ
في يَومِ لا عِزَّ بِالأَنسابِ وَاللُحَمِ

Аз се хванах за въже от неговата възхвала ﷺ, чрез което ще бъда почетен в Ден, когато нито произходът, нито родството ще дадат слава.

يُزري قَريضي زُهَيراً حينَ أَمدَحُهُ
وَلا يُقاسُ إِلى جودي لَدى هَرِمِ

Моят стих, когато го възхвалявам ﷺ, омаловажава този на Зухайр, и моята награда не може да се сравни с неговата щедрост от Харим.

مُحَمَّدٌ صَفوَةُ الباري وَرَحمَتُهُ
وَبُغيَةُ اللَهِ مِن خَلقٍ وَمِن نَسَمِ

Мухаммад ﷺ е избраникът на Създателя и Неговата милост, самото желание на Бог от цялото творение и всяка душа.

وَصاحِبُ الحَوضِ يَومَ الرُسلِ سائِلَةٌ
مَتى الوُرودُ وَجِبريلُ الأَمينُ ظَمي

Той ﷺ е господарят на Езерото (Каутар) в Деня, когато дори Пратениците ще питат: "Кога е пристигането?", а самият доверен Габриел ще бъде пресъхнал.

سَناؤُهُ وَسَناهُ الشَمسُ طالِعَةً
فَالجِرمُ في فَلَكٍ وَالضَوءُ في عَلَمِ

Неговото ﷺ великолепие и светлина са като изгряващото слънце, защото докато тялото на слънцето е в своята орбита, неговата светлина е извисяващ се флаг.

قَد أَخطَأَ النَجمَ ما نالَت أُبُوَّتُهُ
مِن سُؤدُدٍ باذِخٍ في مَظهَرٍ سَنِمِ

Самите звезди не успяха да достигнат възвишената слава и възвишеното проявление, които неговият ﷺ произход постигна.

نُموا إِلَيهِ فَزادوا في الوَرى شَرَفاً
وَرُبَّ أَصلٍ لِفَرعٍ في الفَخارِ نُمي

Неговите предци се развиха към него ﷺ, като по този начин увеличиха честта си сред човечеството, защото често един произход черпи славата си от своя клон.

حَواهُ في سُبُحاتِ الطُهرِ قَبلَهُمُ
نورانِ قاما مَقامَ الصُلبِ وَالرَحِمِ

Преди тях две светлини го съдържаха ﷺ в сфери на чистота, заемайки мястото на чресла и утроби.

لَمّا رَآهُ بَحيرا قالَ نَعرِفُهُ
بِما حَفِظنا مِنَ الأَسماءِ وَالسِيَمِ

Когато монахът Бахира го видя ﷺ, той заяви: "Ние го познаваме по имената и характеристиките, които сме запазили."

سائِل حِراءَ وَروحَ القُدسِ هَل عَلِما
مَصونَ سِرٍّ عَنِ الإِدراكِ مُنكَتِمِ

Попитайте Хира и Светия Дух (Габриел) дали са разбрали запазената тайна, скрита от всяко разбиране, която беше разкрита там.

كَم جيئَةٍ وَذَهابٍ شُرِّفَت بِهِما
بَطحاءُ مَكَّةَ في الإِصباحِ وَالغَسَمِ

Колко много идвания и отивания почетоха долината на Мека, както сутрин, така и вечер, с неговото ﷺ присъствие.

وَوَحشَةٍ لِاِبنِ عَبدِ اللَهِ بينَهُما
أَشهى مِنَ الأُنسِ بِالأَحسابِ وَالحَشَمِ

И самотата на сина на Абдуллах ﷺ между тези времена беше по-скъпа от компанията на благородни родове и свити.

يُسامِرُ الوَحيَ فيها قَبلَ مَهبِطِهِ
وَمَن يُبَشِّر بِسيمى الخَيرِ يَتَّسِمِ

Той ﷺ общуваше с откровението там преди пълното му слизане, защото който е възвестен от знаците на добротата, е наистина белязан от нея.

لَمّا دَعا الصَحبُ يَستَسقونَ مِن ظَمَإٍ
فاضَت يَداهُ مِنَ التَسنيمِ بِالسَنَمِ

Когато неговите сподвижници ﷺ призоваха за вода в жаждата си, ръцете му преляха от най-чистия извор (Тасним), давайки изобилни потоци.

وَظَلَّلَتهُ فَصارَت تَستَظِلُّ بِهِ
غَمامَةٌ جَذَبَتها خيرَةُ الدِيَمِ

Облак го засенчи ﷺ, а след това сам потърси сянка от него, облак, привлечен от най-фините непрекъснати дъждове.

مَحَبَّةٌ لِرَسولِ اللَهِ أُشرِبَها
قَعائِدُ الدَيرِ وَالرُهبانُ في القِمَمِ

Любов към Пратеника на Бог ﷺ беше вдъхната дори в отшелниците на манастирите и монасите по планинските върхове.

إِنَّ الشَمائِلَ إِن رَقَّت يَكادُ بِها
يُغرى الجَمادُ وَيُغرى كُلُّ ذي نَسَمِ

Наистина, когато чертите на характера са изтънчени, дори неодушевените предмети почти се очароват от тях, и всяко живо същество е пленено.

وَنودِيَ اِقرَأ تَعالى اللَهُ قائِلُها
لَم تَتَّصِل قَبلَ مَن قيلَت لَهُ بِفَمِ

И беше провъзгласено: "Чети!" възвишен да е Бог, Неговият Говорител, защото никога преди не беше изречено от уста на този, към когото беше отправено.

هُناكَ أَذَّنَ لِلرَحَمَنِ فَاِمتَلَأَت
أَسماعُ مَكَّةَ مِن قُدسِيَّةِ النَغَمِ

Там той призова към молитва за Всемилостивия, и ушите на Мека се изпълниха със святостта на тази свещена мелодия.

فَلا تَسَل عَن قُرَيشٍ كَيفَ حَيرَتُها
وَكَيفَ نُفرَتُها في السَهلِ وَالعَلَمِ

Затова не питайте за Курайш, колко голямо беше тяхното объркване и колко широко разпространено беше тяхното отвращение по равнините и планините.

تَساءَلوا عَن عَظيمٍ قَد أَلَمَّ بِهِم
رَمى المَشايِخَ وَالوِلدانِ بِاللَمَمِ

Те се питаха за голямо събитие, което ги беше сполетяло, поразявайки както старейшините, така и децата с докосване на безумие.

يا جاهِلينَ عَلى الهادي وَدَعوَتِهِ
هَل تَجهَلونَ مَكانَ الصادِقِ العَلَمِ

О, вие, които сте невежи за Водача и неговия призив, наистина ли пренебрегвате статута на правдивия, изтъкнат човек?

لَقَّبتُموهُ أَمينَ القَومِ في صِغَرٍ
وَما الأَمينُ عَلى قَولٍ بِمُتَّهَمِ

Самите вие го нарекохте "Доверения" сред хората в младостта му, а довереният никога не е обвиняван в лъжа.

فاقَ البُدورَ وَفاقَ الأَنبِياءَ فَكَم
بِالخُلقِ وَالخَلقِ مِن حُسنٍ وَمِن عِظَمِ

Той надмина пълнолунията и надмина пророците, колко изобилна беше неговата красота и величие както в характера, така и в сътворението!

جاءَ النبِيّونَ بِالآياتِ فَاِنصَرَمَت
وَجِئتَنا بِحَكيمٍ غَيرِ مُنصَرِمِ

Пророците дойдоха със знамения, които в крайна сметка престанаха, но ти ﷺ дойде при нас с мъдро писание, което никога не престава.

آياتُهُ كُلَّما طالَ المَدى جُدُدٌ
يَزينُهُنَّ جَلالُ العِتقِ وَالقِدَمِ

Неговите стихове, колкото повече време минава, стават все по-нови, украсени от величието на тяхната древност и безвремие.

يَكادُ في لَفظَةٍ مِنهُ مُشَرَّفَةٍ
يوصيكَ بِالحَقِّ وَالتَقوى وَبِالرَحِمِ

Почти във всяка почетена дума от него ﷺ, той ви наставлява към истина, благочестие и родство.

يا أَفصَحَ الناطِقينَ الضادَ قاطِبَةً
حَديثُكَ الشَهدُ عِندَ الذائِقِ الفَهِمِ

О, най-красноречив от всички, които говорят арабски език, твоята реч е като мед за проницателния ценител.

حَلَّيتَ مِن عَطَلٍ جيدَ البَيانِ بِهِ
في كُلِّ مُنتَثِرٍ في حُسنِ مُنتَظِمِ

Ти украси шията на красноречието, която някога беше гола, с него, правейки всяка разпръсната мисъл красиво подредена.

بِكُلِّ قَولٍ كَريمٍ أَنتَ قائِلُهُ
تُحيِ القُلوبَ وَتُحيِ مَيِّتَ الهِمَمِ

С всяка благородна дума, която ти ﷺ изричаш, ти съживяваш сърцата и връщаш към живот мъртвите стремежи.

سَرَت بَشائِرُ باِلهادي وَمَولِدِهِ
في الشَرقِ وَالغَربِ مَسرى النورِ في الظُلَمِ

Радостни вести за Водача и неговото раждане се разпространиха из Изтока и Запада, като светлина, преминаваща през тъмнината.

تَخَطَّفَت مُهَجَ الطاغينَ مِن عَرَبٍ
وَطَيَّرَت أَنفُسَ الباغينَ مِن عُجُمِ

То отне душите на арабските тирани и разпръсна духовете на чуждите потисници.

ريعَت لَها شَرَفُ الإيوانِ فَاِنصَدَعَت
مِن صَدمَةِ الحَقِّ لا مِن صَدمَةِ القُدُمِ

Славата на Айвана (персийски дворец) беше стресната от това и се напука, от шока на истината, а не от шока на стъпки.

أَتَيتَ وَالناسُ فَوضى لا تَمُرُّ بِهِم
إِلّا عَلى صَنَمٍ قَد هامَ في صَنَمِ

Ти ﷺ дойде, когато хората бяха в хаос, и нямаше да минеш покрай тях, без да видиш идол, влюбен в друг идол.

وَالأَرضُ مَملوءَةٌ جَوراً مُسَخَّرَةٌ
لِكُلِّ طاغِيَةٍ في الخَلقِ مُحتَكِمِ

И земята беше изпълнена с несправедливост, подчинена на всеки тиранин, който властваше над творението.

مُسَيطِرُ الفُرسِ يَبغي في رَعِيَّتِهِ
وَقَيصَرُ الرومِ مِن كِبرٍ أَصَمُّ عَمِ

Владетелят на Персия потискаше своите поданици, а Цезарят на Рим, от високомерие, беше глух и сляп.

يُعَذِّبانِ عِبادَ اللَهِ في شُبَهٍ
وَيَذبَحانِ كَما ضَحَّيتَ بِالغَنَمِ

Те измъчват Божиите служители с подозрения и ги колят, както ти ﷺ жертва овце.

وَالخَلقُ يَفتِكُ أَقواهُم بِأَضعَفِهِم
كَاللَيثِ بِالبَهمِ أَو كَالحوتِ بِالبَلَمِ

И сред творението най-силните плячкосват най-слабите, като лъв върху агнета или кит върху малки риби.

أَسرى بِكَ اللَهُ لَيلاً إِذ مَلائِكُهُ
وَالرُسلُ في المَسجِدِ الأَقصى عَلى قَدَمِ

Бог те ﷺ пренесе през нощта, когато Неговите ангели и пратеници стояха в очакване в джамията Ал-Акса.

لَمّا خَطَرتَ بِهِ اِلتَفّوا بِسَيِّدِهِم
كَالشُهبِ بِالبَدرِ أَو كَالجُندِ بِالعَلَمِ

Когато ти ﷺ влезе в нея, те се събраха около своя господар, като звезди около пълната луна или войници около своето знаме.

صَلّى وَراءَكَ مِنهُم كُلُّ ذي خَطَرٍ
وَمَن يَفُز بِحَبيبِ اللَهِ يَأتَمِمِ

Всеки от тях с висок ранг се молеше зад теб ﷺ, защото който е благословен с Божия Възлюбен, ще води молитвата.

جُبتَ السَماواتِ أَو ما فَوقَهُنَّ بِهِم
عَلى مُنَوَّرَةٍ دُرِّيَّةِ اللُجُمِ

Ти премина ﷺ през небесата, или отвъд тях, с тях, върху сияен ездитен звяр с юзди от перли.

رَكوبَةً لَكَ مِن عِزٍّ وَمِن شَرَفٍ
لا في الجِيادِ وَلا في الأَينُقِ الرُسُمِ

Ездитен звяр, дарен ти ﷺ с величие и чест, неподобен на никой благороден жребец или бърза камила.

مَشيئَةُ الخالِقِ الباري وَصَنعَتُهُ
وَقُدرَةُ اللَهِ فَوقَ الشَكِّ وَالتُهَمِ

Това беше волята и творението на Създателя, Твореца, и силата на Бог надхвърля всяко съмнение и обвинение.

حَتّى بَلَغتَ سَماءً لا يُطارُ لَها
عَلى جَناحٍ وَلا يُسعى عَلى قَدَمِ

Докато ти ﷺ достигна небе, до което не може да се лети с криле, нито да се пътува пеша.

وَقيلَ كُلُّ نَبِيٍّ عِندَ رُتبَتِهِ
وَيا مُحَمَّدُ هَذا العَرشُ فَاِستَلِمِ

И беше провъзгласено: „Всеки пророк е на своя ранг, но о, Мухаммад ﷺ, това е Тронът, затова се приближи до него.“

خَطَطتَ لِلدينِ وَالدُنيا عُلومَهُما
يا قارِئَ اللَوحِ بَل يا لامِسَ القَلَمِ

Ти ﷺ очерта науките както на религията, така и на света, о, читателю на Съхранената скрижала, не, о, докосващ Перото.

أَحَطتَ بَينَهُما بِالسِرِّ وَاِنكَشَفَت
لَكَ الخَزائِنُ مِن عِلمٍ وَمِن حِكَمِ

Ти обхвана ﷺ тайната между тях и съкровищата на знанието и мъдростта ти бяха разкрити.

وَضاعَفَ القُربُ ما قُلِّدتَ مِن مِنَنٍ
بِلا عِدادٍ وَما طُوِّقتَ مِن نِعَمِ

И близостта умножи безбройните благоволения, с които ти ﷺ беше натоварен, и благословиите, с които беше украсен.

سَل عُصبَةَ الشِركِ حَولَ الغارِ سائِمَةً
لَولا مُطارَدَةُ المُختارِ لَم تُسَمِ

Попитай групата многобожници, пасящи около пещерата; ако не беше преследването им на Избрания ﷺ, те нямаше да бъдат назовани.

هَل أَبصَروا الأَثَرَ الوَضّاءَ أَم سَمِعوا
هَمسَ التَسابيحِ وَالقُرآنِ مِن أُمَمِ

Дали видяха сияйната следа, или чуха шепота на възхвалите и Корана от невидими народи?

وَهَل تَمَثَّلَ نَسجُ العَنكَبوتِ لَهُم
كَالغابِ وَالحائِماتُ وَالزُغبُ كَالرُخَمِ

И дали паяжината им се стори като гъста гора, а кръжащите птици и техните малки като лешояди?

فَأَدبَروا وَوُجوهُ الأَرضِ تَلعَنُهُم
كَباطِلٍ مِن جَلالِ الحَقِّ مُنهَزِمِ

И така те се отвърнаха, а лицата на земята ги проклеха, като лъжа, победена от величието на истината.

لَولا يَدُ اللَهِ بِالجارَينَ ما سَلِما
وَعَينُهُ حَولَ رُكنِ الدينِ لَم يَقُمِ

Ако не беше Божията ръка, защитаваща двамата спътници, те нямаше да бъдат в безопасност, и без Неговото бдително око, стълбът на религията нямаше да бъде установен.

تَوارَيا بِجَناحِ اللَهِ وَاِستَتَرا
وَمَن يَضُمُّ جَناحُ اللَهِ لا يُضَمِ

Те се скриха под крилото на Бог и бяха прикрити, защото който е обгърнат от Божието крило, никога няма да бъде наранен.

يا أَحمَدَ الخَيرِ لي جاهٌ بِتَسمِيَتي
وَكَيفَ لا يَتَسامى بِالرَسولِ سَمي

О, Ахмад ﷺ на добротата, аз притежавам чест чрез името си, защото как може някой да не бъде възвишен, споделяйки име с Пратеника ﷺ?

المادِحونَ وَأَربابُ الهَوى تَبَعٌ
لِصاحِبِ البُردَةِ الفَيحاءِ ذي القَدَمِ

Възхваляващите и обзетите от любов са само последователи на притежателя на благоуханната мантия, който заема най-високо положение.

مَديحُهُ فيكَ حُبٌّ خالِصٌ وَهَوىً
وَصادِقُ الحُبِّ يُملي صادِقَ الكَلَمِ

Неговата възхвала за теб ﷺ е чиста любов и пламенна страст, защото истинската любов винаги диктува правдиви думи.

اللَهُ يَشهَدُ أَنّي لا أُعارِضُهُ
من ذا يُعارِضُ صَوبَ العارِضِ العَرِمِ

Аллах свидетелства, че аз не му се противопоставям, защото кой може да се състезава с порой от могъщ, преливащ облак?

وَإِنَّما أَنا بَعضُ الغابِطينَ وَمَن
يَغبِط وَلِيَّكَ لا يُذمَم وَلا يُلَمِ

Наистина, аз съм само един от тези, които се възхищават, и този, който се възхищава на твоя възлюбен ﷺ, не подлежи нито на порицание, нито на упрек.

هَذا مَقامٌ مِنَ الرَحمَنِ مُقتَبَسٌ
تَرمي مَهابَتُهُ سَحبانَ بِالبَكَمِ

Това е положение, произлизащо от Всемилостивия, чийто благоговеен страх замълчава дори красноречивия Сахбан.

البَدرُ دونَكَ في حُسنٍ وَفي شَرَفٍ
وَالبَحرُ دونَكَ في خَيرٍ وَفي كَرَمِ

Пълната луна отстъпва пред теб ﷺ по красота и чест, а морето е надминато от теб по доброта и щедрост.

شُمُّ الجِبالِ إِذا طاوَلتَها اِنخَفَضَت
وَالأَنجُمُ الزُهرُ ما واسَمتَها تَسِمِ

Високите планини биха се смирили, ако ти се състезаваше с тях, а ярките звезди биха носили твоя отпечатък, където и да го поставиш.

وَاللَيثُ دونَكَ بَأساً عِندَ وَثبَتِهِ
إِذا مَشَيتَ إِلى شاكي السِلاحِ كَمي

Дори силата на лъва бледнее пред твоята ﷺ, когато той скача, особено когато ти напредваш към напълно въоръжен воин.

تَهفو إِلَيكَ وَإِن أَدمَيتَ حَبَّتَها
في الحَربِ أَفئِدَةُ الأَبطالِ وَالبُهَمِ

Сърцата на героите и шампионите копнеят за теб ﷺ в битка, дори ако си причинил кръвопролитие на техните близки.

مَحَبَّةُ اللَهِ أَلقاها وَهَيبَتُهُ
عَلى اِبنِ آمِنَةٍ في كُلِّ مُصطَدَمِ

Любовта и благоговението на Аллах бяха хвърлени върху сина на Амина ﷺ във всяка конфронтация.

كَأَنَّ وَجهَكَ تَحتَ النَقعِ بَدرُ دُجىً
يُضيءُ مُلتَثِماً أَو غَيرَ مُلتَثِمِ

Твоето лице ﷺ под праха на битката е като пълна луна в тъмнината, излъчваща светлина, независимо дали е покрито или открито.

بَدرٌ تَطَلَّعَ في بَدرٍ فَغُرَّتُهُ
كَغُرَّةِ النَصرِ تَجلو داجِيَ الظُلَمِ

Пълна луна ﷺ, която изгря в Бадр, чието сияйно лице е като зората на победата, разпръскваща най-дълбокия мрак.

ذُكِرتَ بِاليُتمِ في القُرآنِ تَكرِمَةً
وَقيمَةُ اللُؤلُؤِ المَكنونِ في اليُتُمِ

Ти ﷺ беше споменат като сирак в Корана като чест, защото стойността на скритата перла се крие в нейното уникално, самотно образуване.

اللَهُ قَسَّمَ بَينَ الناسِ رِزقَهُمُ
وَأَنتَ خُيِّرتَ في الأَرزاقِ وَالقِسَمِ

Докато Аллах разпределяше препитанието сред всички хора, на теб ﷺ беше даден избор относно препитанието и дяловете.

إِن قُلتَ في الأَمرِ لا أَو قُلتَ فيهِ نَعَم
فَخيرَةُ اللَهِ في لا مِنكَ أَو نَعَمِ

Независимо дали ти ﷺ казваш „не“ или „да“ относно даден въпрос, изборът на Аллах е въплътен в твоето утвърждение или отричане.

أَخوكَ عيسى دَعا مَيتاً فَقامَ لَهُ
وَأَنتَ أَحيَيتَ أَجيالاً مِنَ الزِمَمِ

Твоят брат Исус призова мъртвец и той възкръсна, но ти ﷺ съживи поколения от дълбините на забравата.

وَالجَهلُ مَوتٌ فَإِن أوتيتَ مُعجِزَةً
فَاِبعَث مِنَ الجَهلِ أَو فَاِبعَث مِنَ الرَجَمِ

Невежеството е смърт, така че ако ти ﷺ беше дадено чудо, тогава възкреси хората от невежество или от гроба.

قالوا غَزَوتَ وَرُسلُ اللَهِ ما بُعِثوا
لِقَتلِ نَفسٍ وَلا جاؤوا لِسَفكِ دَمِ

Те твърдяха, че ти ﷺ си водил война, но пратениците на Аллах не бяха изпратени да убиват душа, нито дойдоха да проливат кръв.

جَهلٌ وَتَضليلُ أَحلامٍ وَسَفسَطَةٌ
فَتَحتَ بِالسَيفِ بَعدَ الفَتحِ بِالقَلَمِ

Такова е невежеството, подвеждащите заблуди и софистиката, защото ти ﷺ покори с меча едва след като покори с перото.

لَمّا أَتى لَكَ عَفواً كُلُّ ذي حَسَبٍ
تَكَفَّلَ السَيفُ بِالجُهّالِ وَالعَمَمِ

Когато всеки човек от благороден произход доброволно ти ﷺ се подчини, тогава мечът пое грижата за невежите и обикновените хора.

وَالشَرُّ إِن تَلقَهُ بِالخَيرِ ضِقتَ بِهِ
ذَرعاً وَإِن تَلقَهُ بِالشَرِّ يَنحَسِمِ

Ако посрещнеш злото с добро, ще се почувстваш потиснат, но ако го посрещнеш със зло, то ще бъде решително пресечено.

سَلِ المَسيحِيَّةَ الغَرّاءَ كَم شَرِبَت
بِالصابِ مِن شَهَواتِ الظالِمِ الغَلِمِ

Попитай славното християнство колко горчива отвара е изпило от похотите на потисника и развратника.

طَريدَةُ الشِركِ يُؤذيها وَيوسِعُها
في كُلِّ حينٍ قِتالاً ساطِعَ الحَدَمِ

Изгнаник от политеизма, то беше наранено и подложено на непрекъснато разширяваща се, пламтяща битка на всяка крачка.

لَولا حُماةٌ لَها هَبّوا لِنُصرَتِها
بِالسَيفِ ما اِنتَفَعَت بِالرِفقِ وَالرُحَمِ

Ако не бяха защитници, които се вдигнаха да му помогнат с меч, то не би се възползвало от нежност и милост.

لَولا مَكانٌ لِعيسى عِندَ مُرسِلِهِ
وَحُرمَةٌ وَجَبَت لِلروحِ في القِدَمِ

Ако не беше високото положение на Исус пред Неговия Изпращач и древната святост, дължима на Духа.

لَسُمِّرَ البَدَنُ الطُهرُ الشَريفُ عَلى
لَوحَينِ لَم يَخشَ مُؤذيهِ وَلَم يَجِمِ

Чистото, благородно тяло щеше да бъде приковано към две дъски, без мъчителят му да се страхува от нищо и да не показва угризения.

جَلَّ المَسيحُ وَذاقَ الصَلبَ شانِئُهُ
إِنَّ العِقابَ بِقَدرِ الذَنبِ وَالجُرُمِ

Христос е възвишен, а неговият ненавистник вкуси разпятие, защото наказанието наистина е съизмеримо с греха и престъплението.

أَخو النَبِيِّ وَروحُ اللَهِ في نُزُلٍ
فَوقَ السَماءِ وَدونَ العَرشِ مُحتَرَمِ

Братът на Пророка ﷺ и Духът Божи е почитан в обиталище над небесата и под Трона.

عَلَّمتَهُم كُلَّ شَيءٍ يَجهَلونَ بِهِ
حَتّى القِتالَ وَما فيهِ مِنَ الذِمَمِ

Ти ги научи на всичко, което не знаеха, дори на войната и на заветите, които тя включва.

دَعَوتَهُم لِجِهادٍ فيهِ سُؤدُدُهُم
وَالحَربُ أُسُّ نِظامِ الكَونِ وَالأُمَمِ

Ти ги призова към борба, в която се криеше тяхната слава, защото войната е самата основа на реда на вселената и народите.

لَولاهُ لَم نَرَ لِلدَولاتِ في زَمَنٍ
ما طالَ مِن عُمُدٍ أَو قَرَّ مِن دُهُمِ

Без нея не бихме видели нациите в нито една епоха да постигат трайни стълбове или укрепени крепости.

تِلكَ الشَواهِدُ تَترى كُلَّ آوِنَةٍ
في الأَعصُرِ الغُرِّ لا في الأَعصُرِ الدُهُمِ

Тези свидетелства следват едно след друго постоянно, очевидни в славните епохи, а не в мрачните.

بِالأَمسِ مالَت عُروشٌ وَاِعتَلَت سُرُرٌ
لَولا القَذائِفُ لَم تَثلَم وَلَم تَصُمِ

Вчера тронове се сгромолясваха и престоли се издигаха; ако не бяха снарядите, те нямаше да бъдат пробити или заглушени.

أَشياعُ عيسى أَعَدّوا كُلَّ قاصِمَةٍ
وَلَم نُعِدُّ سِوى حالاتِ مُنقَصِمِ

Последователите на Исус подготвиха всяка разрушителна сила, докато ние не подготвихме нищо освен състояния на разпокъсаност.

مَهما دُعيتَ إِلى الهَيجاءِ قُمتَ لَها
تَرمي بِأُسدٍ وَيَرمي اللَهُ بِالرُجُمِ

Винаги когато беше призован на битка, ти се изправяше, хвърляйки лъвове, докато Бог хвърляше снаряди.

عَلى لِوائِكَ مِنهُم كُلُّ مُنتَقِمٍ
لِلَّهِ مُستَقتِلٍ في اللَهِ مُعتَزِمِ

Под твоето знаме, измежду тях, беше всеки отмъстител за Бога, решителен и търсещ смърт в Неговата кауза.

مُسَبِّحٍ لِلِقاءِ اللَهِ مُضطَرِمٍ
شَوقاً عَلى سابِخٍ كَالبَرقِ مُضطَرِمِ

Възхвалявайки срещата с Бога, горящ от копнеж, той яздеше бърз кон, пламтящ като мълния.

لَو صادَفَ الدَهرَ يَبغي نَقلَةً فَرَمى
بِعَزمِهِ في رِحالِ الدَهرِ لَم يَرِمِ

Ако срещнеше времето, търсещо промяна, и хвърлеше решимостта си в самата му същност, времето не би помръднало.

بيضٌ مَفاليلُ مِن فِعلِ الحُروبِ بِهِم
مِن أَسيُفِ اللَهِ لا الهِندِيَّةُ الخُذُمُ

Те са бели и затъпени от постоянните войни, но са самите мечове на Бога, а не просто остри индийски остриета.

كَم في التُرابِ إِذا فَتَّشتَ عَن رَجُلٍ
مَن ماتَ بِالعَهدِ أَو مَن ماتَ بِالقَسَمِ

Колко мъже лежат в прахта, ако потърсиш, които умряха, изпълнявайки своя завет или своята клетва.

لَولا مَواهِبُ في بَعضِ الأَنامِ لَما
تَفاوَتَ الناسُ في الأَقدارِ وَالقِيَمِ

Ако не бяха вродените дарби, дадени на определени индивиди, човечеството не би проявявало такива различия в статуса и вътрешната стойност.

شَريعَةٌ لَكَ فَجَّرتَ العُقولَ بِها
عَن زاخِرٍ بِصُنوفِ العِلمِ مُلتَطِمِ

Чрез твоя божествен закон, ﷺ, ти накара умовете да изригнат с бушуващ океан, изобилстващ от разнообразни форми на знание.

يَلوحُ حَولَ سَنا التَوحيدِ جَوهَرُها
كَالحَليِ لِلسَيفِ أَو كَالوَشيِ لِلعَلَمِ

Нейната същност блести около сиянието на монотеизма, подобно на украшенията на меч или на изящната бродерия върху знаме.

غَرّاءُ حامَت عَلَيها أَنفُسٌ وَنُهىً
وَمَن يَجِد سَلسَلاً مِن حِكمَةٍ يَحُمِ

Този славен закон, над който са витаели души и интелекти, привлича всички, които открият течащ извор на мъдрост, към своята прегръдка.

نورُ السَبيلِ يُساسُ العالِمونَ بِها
تَكَفَّلَت بِشَبابِ الدَهرِ وَالهَرَمِ

То е пътеводната светлина, чрез която се управляват всички светове, поело отговорността както за младостта, така и за старостта на времето.

يَجري الزَمانُ وَأَحكامُ الزَمانِ عَلى
حُكمٍ لَها نافِذٍ في الخَلقِ مُرتَسِمِ

Както времето, така и неговите повеления текат в съответствие с неговата всепроникваща присъда, която е неизличимо вписана във цялото творение.

لَمّا اِعتَلَت دَولَةُ الإِسلامِ وَاِتَّسَعَت
مَشَت مَمالِكُهُ في نورِها التَمَمِ

Когато ислямската държава се въздигна и разшири, нейните царства напредваха, окъпани в нейната съвършена и всеобхватна светлина.

وَعَلَّمَت أُمَّةً بِالقَفرِ نازِلَةً
رَعيَ القَياصِرِ بَعدَ الشاءِ وَالنَعَمِ

То обучи един народ, някога обитаващ пустинята, в пастирството на императори – задача, която те поеха, след като се грижеха за овце и камили.

كَم شَيَّدَ المُصلِحونَ العامِلونَ بِها
في الشَرقِ وَالغَربِ مُلكاً باذِخَ العِظَمِ

Колко великолепни царства, с огромно величие, изградиха реформаторите, действащи според нейните принципи, както на Изток, така и на Запад!

لِلعِلمِ وَالعَدلِ وَالتَمدينِ ما عَزَموا
مِنَ الأُمورِ وَما شَدّوا مِنَ الحُزُمِ

В името на знанието, справедливостта и цивилизацията те се заеха с велики начинания и стегнаха коланите си с непоколебима решителност.

سُرعانَ ما فَتَحوا الدُنيا لِمِلَّتِهِم
وَأَنهَلوا الناسَ مِن سَلسالِها الشَبِمِ

Бързо отвориха света за своята вяра и от нейния хладен, течащ извор утолиха жаждата на всички хора.

ساروا عَلَيها هُداةَ الناسِ فَهيَ بِهِم
إِلى الفَلاحِ طَريقٌ واضِحُ العَظَمِ

Те вървяха по този път като водачи за човечеството и чрез тяхното ръководство той стана ясно великолепен път към просперитет и успех.

لا يَهدِمُ الدَهرُ رُكناً شادَ عَدلَهُمُ
وَحائِطُ البَغيِ إِن تَلمَسهُ يَنهَدِمِ

Времето не може да разруши стълб, издигнат от тяхната справедливост, но стената на тиранията, ако само бъде докосната, ще се срути.

نالوا السَعادَةَ في الدارَينِ وَاِجتَمَعوا
عَلى عَميمٍ مِنَ الرُضوانِ مُقتَسَمِ

Те постигнаха щастие както в този свят, така и в отвъдното, събирайки се в широко разпространено и споделено божествено удовлетворение.

دَع عَنكَ روما وَآثينا وَما حَوَتا
كُلُّ اليَواقيتِ في بَغدادَ وَالتُوَمِ

Остави настрана Рим и Атина и всичко, което те обхващаха, защото всички скъпоценни рубини се намират в Багдад и Тувам.

وَخَلِّ كِسرى وَإيواناً يَدِلُّ بِهِ
هَوىً عَلى أَثَرِ النيرانِ وَالأَيُمِ

И изостави Хосров и неговия величествен айван, който просто сочи отминала страст към останките от огньове и идоли.

وَاِترُك رَعمَسيسَ إِنَّ المُلكَ مَظهَرُهُ
في نَهضَةِ العَدلِ لا في نَهضَةِ الهَرَمِ

И се откажи от Рамзес, защото истинското проявление на царската власт е в разцвета на справедливостта, а не в изграждането на пирамиди.

دارُ الشَرائِعِ روما كُلَّما ذُكِرَت
دارُ السَلامِ لَها أَلقَت يَدَ السَلَمِ

Винаги когато се спомене Рим, прочутото обиталище на законите, Дар ал-Салам (Багдад) му протяга ръка за мирно подчинение.

ما ضارَعَتها بَياناً عِندَ مُلتَأَمٍ
وَلا حَكَتها قَضاءً عِندَ مُختَصَمِ

Рим никога не е съперничил на Багдад по красноречие по време на събрание, нито е подражавал на неговата съдебна мъдрост по време на спор.

وَلا اِحتَوَت في طِرازٍ مِن قَياصِرِها
عَلى رَشيدٍ وَمَأمونٍ وَمُعتَصِمِ

Нито пък Рим, сред своята линия от императори, някога е притежавал фигури, сравними с Рашид, Ма'мун или Му'тасим.

مَنِ الَّذينَ إِذا سارَت كَتائِبُهُم
تَصَرَّفوا بِحُدودِ الأَرضِ وَالتُخَمِ

Кои са тези, чиито батальони, щом тръгнат, владеят границите на земята и нейните предели?

وَيَجلِسونَ إِلى عِلمٍ وَمَعرِفَةٍ
فَلا يُدانَونَ في عَقلٍ وَلا فَهَمِ

И те седят с познание и разбиране, така че никой не може да им съперничи по разум или проницателност.

يُطَأطِئُ العُلَماءُ الهامَ إِن نَبَسوا
مِن هَيبَةِ العِلمِ لا مِن هَيبَةِ الحُكُمِ

Учените свеждат глави, когато те говорят, от страхопочитание пред знанието им, а не пред властта им.

وَيُمطِرونَ فَما بِالأَرضِ مِن مَحَلٍ
وَلا بِمَن باتَ فَوقَ الأَرضِ مِن عُدُمِ

И те изливат благословии, така че няма безплодие по земята, нито лишения сред онези, които живеят на нея.

خَلائِفُ اللَهِ جَلّوا عَن مُوازَنَةٍ
فَلا تَقيسَنَّ أَملاكَ الوَرى بِهِمِ

Те са халифите на Аллах, твърде възвишени за сравнение, затова не измервай царете на човечеството спрямо тях.

مَن في البَرِيَّةِ كَالفاروقِ مَعدَلَةً
وَكَاِبنِ عَبدِ العَزيزِ الخاشِعِ الحَشِمِ

Кой сред творението е като Ал-Фарук по справедливост и като Ибн Абд ал-Азиз, смирения и скромен?

وَكَالإِمامِ إِذا ما فَضَّ مُزدَحِماً
بِمَدمَعٍ في مَآقي القَومِ مُزدَحِمِ

И като Имама, когато разпръсква тълпа със сълзи, напиращи в очите на хората.

الزاخِرُ العَذبُ في عِلمٍ وَفي أَدَبٍ
وَالناصِرُ النَدبِ في حَربٍ وَفي سَلَمِ

Той е изобилният и сладък в знанието и литературата, и благородният помощник във война и в мир.

أَو كَاِبنِ عَفّانَ وَالقُرآنُ في يَدِهِ
يَحنو عَلَيهِ كَما تَحنو عَلى الفُطُمِ

Или като Ибн Афан, с Корана в ръка, той се навежда над него, както човек се навежда над отбити бебета.

وَيَجمَعُ الآيَ تَرتيباً وَيَنظُمُها
عِقداً بِجيدِ اللَيالي غَيرَ مُنفَصِمِ

И той събира стиховете в ред и ги подрежда, огърлица на шията на нощите, никога да не се разкъса.

جُرحانِ في كَبِدِ الإِسلامِ ما اِلتَأَما
جُرحُ الشَهيدِ وَجُرحٌ بِالكِتابِ دَمي

Две рани в сърцето на исляма не са зараснали: раната на мъченика и рана, която окървави Книгата.

وَما بَلاءُ أَبي بَكرٍ بِمُتَّهَمٍ
بَعدَ الجَلائِلِ في الأَفعالِ وَالخِدَمِ

И изпитанията на Абу Бакр не подлежат на съмнение, след неговите великолепни дела и служби.

بِالحَزمِ وَالعَزمِ حاطَ الدينَ في مِحَنٍ
أَضَلَّتِ الحُلمَ مِن كَهلٍ وَمُحتَلِمِ

С решителност и воля той защити вярата сред изпитания, които объркаха мъдростта както на старите, така и на младите.

وَحِدنَ بِالراشِدِ الفاروقِ عَن رُشدٍ
في المَوتِ وَهوَ يَقينٌ غَيرُ مُنبَهِمِ

И те отклониха праведно напътствания Ал-Фарук от неговото напътствие относно смъртта, която е неоспорима сигурност.

يُجادِلُ القَومَ مُستَلّاً مُهَنَّدَهُ
في أَعظَمِ الرُسلِ قَدراً كَيفَ لَم يَدُمِ

Той спореше с хората, изваждайки своя индийски меч, за най-великия от пратениците, чудейки се как той не може да издържи.

لا تَعذُلوهُ إِذا طافَ الذُهولُ بِهِ
ماتَ الحَبيبُ فَضَلَّ الصَبُّ عَن رَغَمِ

Не го винете, ако объркване го обзе, защото любимият умря, и влюбеният се заблуди въпреки себе си.

يا رَبِّ صَلِّ وَسَلِّم ما أَرَدتَ عَلى
نَزيلِ عَرشِكَ خَيرِ الرُسلِ كُلِّهِمِ

О, Господи, дари Своите благословии и мир, както желаеш, на обитателя на Твоя Трон, най-добрия от всички пратеници ﷺ.

مُحيِ اللَيالي صَلاةً لا يُقَطِّعُها
إِلّا بِدَمعٍ مِنَ الإِشفاقِ مُنسَجِمِ

Той съживяваше нощите с молитва, която не прекъсваше, освен с течащи сълзи от състрадание.

مُسَبِّحاً لَكَ جُنحَ اللَيلِ مُحتَمِلاً
ضُرّاً مِنَ السُهدِ أَو ضُرّاً مِنَ الوَرَمِ

Прославяйки Те в дълбоката нощ, понасяйки трудностите на безсънието или трудностите от подуване.

رَضِيَّةٌ نَفسُهُ لا تَشتَكي سَأَماً
وَما مَعَ الحُبِّ إِن أَخلَصتَ مِن سَأَمِ

Душата му беше доволна, никога не се оплакваше от умора, защото с искрена любов няма умора.

وَصَلِّ رَبّي عَلى آلٍ لَهُ نُخَبٍ
جَعَلتَ فيهِم لِواءَ البَيتِ وَالحَرَمِ

И благослови, Господи мой, неговото избрано семейство, в което Ти постави знамето на Свещения Дом и неговата Свещена Обител.

بيضُ الوُجوهِ وَوَجهُ الدَهرِ ذو حَلَكٍ
شُمُّ الأُنوفِ وَأَنفُ الحادِثاتِ حَمى

Лицата им са светли, когато лицето на времето е мрачно, и те са благородни и непоколебими, когато бедствията бушуват яростно.

وَأَهدِ خَيرَ صَلاةٍ مِنكَ أَربَعَةً
في الصَحبِ صُحبَتُهُم مَرعِيَّةُ الحُرَمِ

И дари най-добрите Си благословии на четирима сред Сподвижниците, чието свещено другарство е почитано с уважение.

الراكِبينَ إِذا نادى النَبِيُّ بِهِم
ما هالَ مِن جَلَلٍ وَاِشتَدَّ مِن عَمَمِ

Те бяха ездачите, които откликнаха на призива на Пророка ﷺ, когато големи ужаси надвисваха и широкоразпространени бедствия се засилваха.

الصابِرينَ وَنَفسُ الأَرضِ واجِفَةٌ
الضاحِكينَ إِلى الأَخطارِ وَالقُحَمِ

Те бяха търпеливите, дори когато самата душа на земята трепереше, и се усмихваха пред опасностите и бедствията.

يا رَبِّ هَبَّت شُعوبٌ مِن مَنِيَّتِها
وَاِستَيقَظَت أُمَمٌ مِن رَقدَةِ العَدَمِ

О, Господи, народи са се надигнали от своята гибел, и нации са се събудили от съня на небитието.

سَعدٌ وَنَحسٌ وَمُلكٌ أَنتَ مالِكُهُ
تُديلُ مِن نِعَمٍ فيهِ وَمِن نِقَمِ

Щастие и нещастие, и владение, което само Ти притежаваш, в което редуваш благословии и изпитания.

رَأى قَضاؤُكَ فينا رَأيَ حِكمَتِهِ
أَكرِم بِوَجهِكَ مِن قاضٍ وَمُنتَقِمِ

Твоето решение относно нас отразява присъдата на Твоята мъдрост; колко славно е Твоето Лице като Съдия и Отмъстител!

فَاِلطُف لِأَجلِ رَسولِ العالَمينَ بِنا
وَلا تَزِد قَومَهُ خَسفاً وَلا تُسِمِ

Затова бъди милостив към нас заради Пратеника на световете ﷺ, и не увеличавай унижението на неговия народ, нито ги бележи с позор.

يا رَبِّ أَحسَنتَ بَدءَ المُسلِمينَ بِهِ
فَتَمِّمِ الفَضلَ وَاِمنَح حُسنَ مُختَتَمِ

О, Господи, Ти усъвършенства началото на мюсюлманите чрез него ﷺ, затова завърши Своята милост и им дари добър край.