Вярата в низпосланите книги

Мюсюлманинът вярва във всички книги, които Аллах е низпослал на Своите пророци, като свитъците на Ибрахим и Муса, Псалмите на Дауд и Евангелието на Иса, мир нему. Тази вяра е неразделна част от неговото вероизповедание, тъй като той признава, че Аллах е Източникът на напътствието и истината, с които Той е говорил на човечеството чрез Своите последователни небесни послания, което насажда в душата на вярващия уважение към всички пророци, които са предали тези послания на хората.

Свещеният Коран е доминиращ и властващ над предишните небесни книги; той е везната, с която претегляме текстовете, които имаме днес. Всичко от тези книги, което съответства на Корана, ние вярваме в неговата истинност и запазеност, а това, което му противоречи или е в разрез с него, сме убедени, че е било подложено на изопачаване и промяна през вековете, и не представлява оригиналното Слово на Аллах, както е било низпослано.

Свещеният Коран дойде, потвърждавайки предишните послания, като същевременно коригира изопачаванията, които са ги сполетели, и дори донесе благата вест за Пророка Мухаммад ﷺ в Тората и Евангелието. Това потвърждение показва единството на Божествения Източник и прави Корана окончателния и надежден източник, който запазва за човечеството истината за това, което Аллах е желал в тези предишни низпослани послания.

Същността на вярата в тези книги се крие в приемането, че те са напътствие и светлина. И въпреки вярата ни в изопачаването на предишните книги, ние не ги пренебрегваме, а се придържаме към това, което Коранът ни е съобщил за същността на техните предписания и ценности, които Аллах е увековечил в Своята Книга. По този начин мюсюлманинът остава свързан с веригата на благословените пророчества, уважавайки всички послания на Аллах и придържайки се към Корана като начин на живот.

يؤمن المسلم بجميع الكتب التي أنزلها الله على أنبيائه، كصحف إبراهيم وموسى، وزبور داود، وإنجيل عيسى عليه السلام. هذا الإيمان جزء لا يتجزأ من عقيدته، حيث يقر بأن الله هو مصدر الهداية والحق الذي خاطب به البشرية عبر رسالاته السماوية المتتالية، مما يغرس في نفس المؤمن احترام جميع الأنبياء الذين بلغوا هذه الرسالات للناس.

يعد القرآن الكريم المهيمن والحاكم على ما سبقه من الكتب السماوية؛ فهو الميزان الذي نزن به ما بين أيدينا اليوم من نصوص. فكل ما وافق القرآن من أخبار تلك الكتب نؤمن بصحته وبقائه، أما ما خالفه أو تناقض معه، فنوقن بأنه تعرض للتحريف والتبديل على مر العصور، ولا يمثل كلام الله الأصلي كما نزل.

لقد جاء القرآن الكريم مصدقاً لما قبله من رسالات مع تصحيح ما لحق بها من تحريف، بل وجاء بالبشارة بالنبي محمد ﷺ في التوراة والإنجيل. إن هذا التصديق يبين وحدة المصدر الإلهي، ويجعل من القرآن المرجع النهائي والأمين الذي يحفظ للبشرية حقيقة ما أراده الله في تلك الرسالات المنزلة سابقاً.

إن جوهر الإيمان بهذه الكتب يكمن في التسليم بأنها هدى ونور. ومع إيماننا بوقوع التحريف في الكتب السابقة، لا نتجاهلها، بل نتمسك بما أخبرنا القرآن عن جوهر أحكامها وقيمها التي خلدها الله في كتابه. وبذلك، يظل المسلم موصولاً بسلسلة النبوات المباركة، محترماً لرسالات الله جميعاً، ومتمسكاً بالقرآن كمنهج حياة.