Вяра в невидимото

Светът не се ограничава до това, което нашите ограничени сетива възприемат, тъй като истината е по-широка от материалния свят на видимото. Духът, който е тайната на нашия живот, е съществуваща реалност, в която вярваме, въпреки че същността му отсъства от нашето сетивно възприятие. Така вярата в невидимото е отличителен белег за вярващия, тъй като той вярва в онова, което е отвъд материята, основавайки се на истинното слово на Аллах, и това е най-висшата степен на убеденост.

От мъдростта и милостта на Аллах към нас е, че Той ни е съобщил за неща, които нашите умове не могат да възприемат сами, и това е чрез Неговите послания, които дойдоха извън нас самите. Тези Божествени вести са следвали утвърдени пътища, най-великият от които е изпращането на ангели при избраните Пратеници, за да предадат Шариата; за да бъде това обяснение за нас, което ни извежда от теснотата на материята към простора на познанието за Аллах и действието за Отвъдния живот.

Добродетелният морал не може да бъде правилен, освен ако не е изграден върху основата на вярата. Вярващият, който е убеден, че Аллах го вижда в тайна и наяве, е единственият, който се придържа към доброто и избягва злото, независимо дали получава похвала или не. А който свързва действията си само с материални причини, той остава пленник на личните си интереси, отвръщайки се от духовното извисяване и възвишените човешки ценности.

В заключение, вярата в невидимото не противоречи на вселенските закони, защото Аллах е Създателят на причините и следствията. А това, което някои смятат за противоречие между науката и някои невидими неща, всъщност е недостатък в разбирането. Например, метеорологичната прогноза не е възприемане на невидимото, а по-скоро изследване на законите на Аллах във видимите материални явления, точно както някой, който вижда идването на пощата и съобщава за нея преди пристигането ѝ.

إن العالم لا يقتصر على ما تدركه حواسنا المحدودة، فالحقيقة أوسع من عالم الشهادة المادي. فالروح، التي هي سر حياتنا، حقيقة قائمة نؤمن بها رغم غياب ماهيتها عن إدراكنا الحسي. وهكذا، يُعد الإيمان بالغيب تمييزاً للمؤمن، حيث يصدق بما وراء المادة اعتماداً على خبر الله الصادق، وهو أسمى مراتب اليقين.

من حكمة الله ورحمته بنا أن أخبرنا عما تعجز عقولنا عن إدراكه وحده، وذلك عبر رسالاته التي جاءت من خارج ذواتنا. وقد اتخذت هذه الأخبار الإلهية طرقاً ثابتة، أعظمها إرسال الملائكة إلى الرسل المصطفين لتبليغ الشريعة؛ ليكون ذلك بياناً لنا يخرجنا من ضيق المادة إلى رحابة المعرفة بالله والعمل لليوم الآخر.

إن الأخلاق الفاضلة لا تستقيم إلا إذا بُنيت على أساس العقيدة الإيمانية، فالمؤمن الذي يوقن بأن الله يراه في سره وعلانيته هو وحده الذي يلتزم الخير ويجتنب الشر، سواء وجد ثناءً أو لم يجد. أما من يربط أفعاله بالأسباب المادية وحدها، فإنه يظل أسيراً لمصالحه الشخصية، معرضاً عن الرقي الروحي والقيم الإنسانية السامية.

ختاماً، إن الإيمان بالغيب لا يتناقض مع السنن الكونية، فالله هو خالق الأسباب والمسببات. وما يظنه البعض تعارضاً بين العلم وبعض الغيبيات، هو في الحقيقة قصور في الفهم. فالنشرة الجوية مثلاً ليست إدراكاً للغيب، بل استقراءً لسنن الله في الظواهر المادية المشهودة، تماماً كمن يرى قدوم البريد ويخبر به قبل وصوله.