Вярата в Пратениците

Хората се нуждаят от пратеници, защото те са хора от същия вид, при когото са изпратени – раждат се, умират, ядат и ходят по пазарите. Древните народи са се чудили защо са изпращани хора, но Аллах е обяснил, че пратеникът трябва да бъде от същия народ, за да могат да го следват. В пратениците няма нищо божествено; напротив, те са почитани служители, които Аллах е избрал чрез откровение.

Безгрешността на пратениците е установена по отношение на предаването на Шариата; когато предават от Аллах, те не говорят по своя прищявка. Що се отнася до светските дела и личните иджтихади (усилия за тълкуване), за които не е низпослано откровение, може да възникне грешка, но Аллах не ги оставя в нея, а им показва правилното, както се случи в историята с незрящия и историята с пленниците от Бадр, потвърждавайки, че небесното откровение е правилната мярка.

Мухаммад ﷺ е последният от пророците, и неговото послание е общо за всички хора и е валидно за всяко време и място. Шариатът дойде с голяма гъвкавост, като установи категорични текстове за вярванията и поклоненията, които не подлежат на промяна, докато остави широко поле в административните и политическите дела, за да могат мюсюлманите да полагат усилия (иджтихад) за постигане на общия интерес, при условие че се придържат към общите правила на Исляма.

Личността на Мухаммад ﷺ се отличава с това, че е чудо сама по себе си; неговата искреност, честност, смирение сред сподвижниците му и аскетичният му живот – всичко това са доказателства за неговото величие. Той беше съвършен човек, но Аллах го отличи с посланието и го подготви по специален начин, така че той стана уникален модел в историята на човечеството, и Аллах не е създал подобен на него ﷺ сред синовете на Адам.

يحتاج الناس إلى الرسل لأنهم بشرٌ من جنس من أُرسلوا إليهم، يولدون ويموتون ويأكلون ويمشون في الأسواق. وقد عجبت الأمم قديماً من إرسال بشر، لكن الله بين أن الرسول يجب أن يكون من جنس قومه ليتأسوا به. فليس في الرسل شيء من الألوهية، بل هم عباد مكرمون اصطفاهم الله بالوحي.

عصمة الرسل ثابتة فيما يتعلق بتبليغ الشريعة؛ فإذا بلغوا عن الله فهم لا ينطقون عن الهوى. أما في الأمور الدنيوية والاجتهادات الشخصية التي لم ينزل فيها وحي، فقد يقع الخطأ، ولكن الله لا يقرهم عليه بل يبين لهم الصواب، كما حدث في قصة الأعمى وقصة أسرى بدر، تأكيداً لأن وحي السماء هو الميزان القويم.

محمد ﷺ هو خاتم الأنبياء، ورسالته عامة للناس كافة وصالحة لكل زمان ومكان. لقد جاءت الشريعة بمرونة عظيمة، حيث وضعت نصوصاً قطعية للعقائد والعبادات لا تقبل التغيير، بينما تركت مساحة واسعة في المعاملات الإدارية والسياسية ليجتهد فيها المسلمون بما يحقق المصلحة العامة، شريطة الالتزام بقواعد الإسلام العامة.

تتسم شخصية محمد ﷺ بكونها معجزة في حد ذاتها؛ فصدقه وأمانته وتواضعه بين أصحابه وحياته الزاهدة كلها دلائل على عظمته. لقد كان بشراً كاملاً، لكن الله اختصه بالرسالة وأعده إعداداً خاصاً، فكان نموذجاً فريداً في تاريخ البشرية، ولم يخلق الله في طراز أبناء آدم مثله ﷺ.