Постът

Постът е четвъртият стълб и се състои във въздържане от храна, напитки и всички други неща, които нарушават поста, от зората до залеза на слънцето през свещения месец Рамадан. Постът е школа за благочестие, търпение и милост към бедните.

Постът в исляма е уникална образователна школа, той не е просто въздържане от храна и напитки, а е практическо упражнение за самоконтрол и подчиняване на желанията на повелята на Аллах. Чувството на вярващия за глад и жажда в горещите дни го кара да изпита силата на волята си и го учи как да побеждава своите страсти, разчитайки на търпението пред трудностите на поклонението, в стремеж към доволството на Всевишния Аллах.

Една от най-висшите мъдрости на поста е развиването на съпричастност към другите, защото когато богатият огладнее, той усеща истината за страданията на бедния и нуждаещ се, което поражда в сърцето му желание за даване и утеха. Това е урок по социално състрадание и справедливост, където различията между хората се стопяват и душата копнее да помогне на лишените, така поклонението се превръща от индивидуален акт в практика, която обединява сърцата и укрепва обществото.

Постът също така насажда в сърцето на вярващия постоянен самоконтрол; тъй като той се въздържа от неща, които нарушават поста, както насаме, така и пред другите, и това засилва в него благочестието, което е същността на религията. Чрез повтарянето на това поклонение всяка година, мюсюлманинът свиква да помни покорството към Аллах във всички аспекти на живота си и става способен да изостави онова, което гневи неговия Господ, и да се придържа към Неговия път, независимо от изкушенията и психологическия натиск.

الصيام هو الركن الرابع، ويكون بالامتناع عن الطعام والشراب وسائر المفطرات من طلوع الفجر إلى غروب الشمس في شهر رمضان المبارك. الصيام مدرسة للتقوى والصبر والرحمة بالفقراء.

يُعد الصوم في الإسلام مدرسةً تربويةً فريدة، فهو ليس مجرد امتناع عن الطعام والشراب، بل هو تمرينٌ عمليٌّ على ضبط النفس وإخضاع رغباتها لأمر الله. إن شعور المؤمن بالجوع والعطش في الأيام الحارة يجعله يختبر قوة الإرادة، ويُعلمه كيف ينتصر على شهواته، مستعينًا بالصبر على مشقة العبادة ابتغاءً لمرضاة الله تعالى.

ومن أسمى حكم الصوم تنميةُ الشعور بالآخرين، فعندما يجوع الغني، يدرك بحسه حقيقة ما يعانيه الفقير المعدم، مما يبعث في قلبه الرغبة في العطاء والمواساة. إنه درسٌ في التراحم الاجتماعي والعدل، حيث تذوب الفوارق بين الناس، وتتوق النفس لمساعدة المحرومين، فتتحول العبادة من شأنٍ فرديٍّ إلى ممارسةٍ تؤلف بين القلوب وتشد أزر المجتمع.

كما يورث الصوم في قلب المؤمن رقابةً ذاتيةً مستمرة؛ إذ يمتنع عن المفطرات في الخلوة والجلوة، وهذا يعزز في نفسه التقوى التي هي جوهر الدين. ومن خلال تكرار هذه العبادة كل عام، يتعود المسلم على استحضار طاعة الله في كل شؤون حياته، فيصبح قادراً على ترك ما يغضب ربه، والالتزام بمنهجه مهما بلغت المغريات والضغوطات النفسية.