Ключът към приемането на дуата

«الدُّعَاءُ مَوْقُوفٌ بَيْنَ السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ لَا يَصْعَدُ مِنْهُ شَيْءٌ حَتَّى تُصَلِّيَ عَلَى نَبِيِّكَ»

„Молбата (дуата) е спряна между небето и земята; нищо от нея не се издига, докато не благословиш своя Пророк.“

Шейх Абдуллах Сирадж уд-Дин обяснява едно велико правило, предадено от праведните предшественици (саляф): Салаватът (благословът) за Пророка ﷺ винаги е приет от Аллах и никога не се отхвърля, докато дуата (молбата) може да бъде приета, а може и да не бъде. Ако рабът започне своята дуа със салават за Пророка и я завърши с него, то Аллах – по Своята щедрост – няма да приеме само двата края, а ще отхвърли това между тях; така салаватът за Пророка става средство, което носи цялата дуа към приемане.

• Салаватът за Пророка е винаги приет – той не се отхвърля от Аллах.
• Дуата, обградена със салават за Пророка в началото и в края си, се приема поради приемането на двата ѝ края.
• Оттук е желателно всяка дуа да започва и завършва със салават за Пророка ﷺ.