Неговите думи, смях и шеги ﷺ

Неговото ръководство ﷺ в говора

Айша, Аллах да е доволен от нея, каза: „Пратеникът на Аллах ﷺ не говореше бързо като вас, а говореше ясно и отчетливо, така че всеки, който седеше до него, да запомни думите му.“ — предадено от Ал-Бухари и Муслим. Хасан ибн Али, Аллах да е доволен от двамата, бил попитан за говора на Пратеника на Аллах ﷺ, и неговият вуйчо Хинд ибн Аби Хала, Аллах да е доволен от него, каза: „Той ﷺ беше постоянно загрижен, винаги в мисли, без почивка, дълго мълчеше, не говореше без нужда, започваше и завършваше речта си с името на Аллах, говореше с кратки, но всеобхватни думи. Неговата реч беше ясна, без излишъци и пропуски. Повечето му смях беше усмивка, която разкриваше зъби като зърна от облак (т.е. бели и блестящи).“

Неговата реч беше ясна и отчетлива, така че всеки, който седеше до него, да я запомни — съгласувано предадено от Айша, Аллах да е доволен от нея.
Той повтаряше думата три пъти, за да бъде разбрана — предадено от Ал-Бухари от Анас.
Той беше дълго мълчалив — предадено от Ахмад от Джабир ибн Самура, Аллах да е доволен от него.
В говора му имаше рецитация и плавност — предадено от Абу Дауд.
Той не говореше без нужда и не осъждаше, нито хвалеше вкусове (храна).

Неговият смях ﷺ и приветливост

Абдуллах ибн Ал-Харис, Аллах да е доволен от него, каза: „Не съм виждал никого, който да се усмихва повече от Пратеника на Аллах ﷺ.“ — предадено от Ат-Тирмизи, който каза: „Хасан сахих (добър и достоверен).“ Джабир ибн Самура, Аллах да е доволен от него, каза: „Пратеникът на Аллах ﷺ не се смееше, освен с усмивка.“ — предадено от Ат-Тирмизи. Джарир ибн Абдуллах, Аллах да е доволен от него, каза: „Пророкът ﷺ никога не ме е отблъсквал, откакто приех Исляма, и никога не ме е виждал, без да се усмихне в лицето ми.“ — предадено от Ал-Бухари и Муслим.

Повечето му смях ﷺ беше усмивка — разкриваща зъби като зърна от облак по белота и сияние.
Той беше винаги приветлив, с благ нрав, мек в общуването — казано от Али ибн Аби Талиб, Аллах да е доволен от него.
Когато сподвижниците му говореха много, той се усмихваше — предадено от Ахмад.
Той не разказваше хадис, без да се усмихне — предадено от Ат-Табарани от Абу Ад-Дарда.

Неговите шеги ﷺ и закачки

Анас, Аллах да е доволен от него, каза: „Пророкът ﷺ му каза: „О, ти с двете уши!“, шегувайки се с него.“ — предадено от Ахмад, Абу Дауд и Ат-Тирмизи. И той ﷺ влизаше при малкия брат на Анас и казваше: „О, Абу Умайр, какво стана с малката птичка?“ — съгласувано предадено. Веднъж един мъж каза: „О, Пратенико на Аллах, ти се шегуваш с нас!“ Той ﷺ каза: „Да, но аз не казвам нищо освен истината.“ — предадено от Ат-Тирмизи.

Той ﷺ се шегуваше, но не казваше нищо освен истината — предадено от Ат-Тирмизи от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него.
Той каза на Анас: „О, ти с двете уши!“, за да го развесели — предадено от Абу Дауд.
Той каза на един мъж: „Ще те кача на малко камилче.“ Мъжът попита: „Нима камилите раждат нещо друго освен камили?“ — предадено от Ат-Тирмизи.
Той каза на една възрастна жена: „В Рая няма да влезе възрастна жена.“ След това се засмя и каза: „Ще влезе като млада.“ — предадено от Ат-Тирмизи в „Аш-Шамаил“.