Верување во Пратениците

На луѓето им се потребни Пратеници бидејќи тие се луѓе од истата раса на оние кај кои биле испратени, се раѓаат, умираат, јадат и одат по пазарите. Народите во минатото се чуделе на испраќањето луѓе, но Аллах објаснил дека Пратеникот мора да биде од истата раса на својот народ за да можат да го следат. Во Пратениците нема ништо божествено, туку тие се почестени слуги кои Аллах ги избрал со Откровение.

Безгрешноста на Пратениците е утврдена во однос на пренесувањето на Шеријатот; па кога пренесуваат од Аллах, тие не зборуваат од свои желби. Што се однесува до световните работи и личните иџтихади (интерпретации) за кои не било објавено Откровение, може да се случи грешка, но Аллах не ги остава на тоа, туку им го покажува правилното, како што се случило во приказната за слепиот човек и приказната за заробениците од Бадр, потврдувајќи дека небесното Откровение е вистинската вага.

Мухамед ﷺ е Печатот на Пратениците, и неговата порака е општа за сите луѓе и важечка за секое време и место. Шеријатот дојде со голема флексибилност, каде што поставил конечни текстови за верувањата и богослужбите кои не прифаќаат промена, додека оставил широк простор во административните и политичките трансакции за муслиманите да прават иџтихад (интерпретација) со цел да се постигне општото добро, под услов да се придржуваат до општите правила на Исламот.

Личноста на Мухамед ﷺ се одликува со тоа што е чудо само по себе; неговата искреност, доверливост, понизност меѓу неговите придружници и неговиот аскетски живот се сите докази за неговата големина. Тој беше совршен човек, но Аллах го одбра со Пратеништвото и го подготви на посебен начин, па беше уникатен модел во историјата на човештвото, и Аллах не создал меѓу потомците на Адам никој како него ﷺ.

يحتاج الناس إلى الرسل لأنهم بشرٌ من جنس من أُرسلوا إليهم، يولدون ويموتون ويأكلون ويمشون في الأسواق. وقد عجبت الأمم قديماً من إرسال بشر، لكن الله بين أن الرسول يجب أن يكون من جنس قومه ليتأسوا به. فليس في الرسل شيء من الألوهية، بل هم عباد مكرمون اصطفاهم الله بالوحي.

عصمة الرسل ثابتة فيما يتعلق بتبليغ الشريعة؛ فإذا بلغوا عن الله فهم لا ينطقون عن الهوى. أما في الأمور الدنيوية والاجتهادات الشخصية التي لم ينزل فيها وحي، فقد يقع الخطأ، ولكن الله لا يقرهم عليه بل يبين لهم الصواب، كما حدث في قصة الأعمى وقصة أسرى بدر، تأكيداً لأن وحي السماء هو الميزان القويم.

محمد ﷺ هو خاتم الأنبياء، ورسالته عامة للناس كافة وصالحة لكل زمان ومكان. لقد جاءت الشريعة بمرونة عظيمة، حيث وضعت نصوصاً قطعية للعقائد والعبادات لا تقبل التغيير، بينما تركت مساحة واسعة في المعاملات الإدارية والسياسية ليجتهد فيها المسلمون بما يحقق المصلحة العامة، شريطة الالتزام بقواعد الإسلام العامة.

تتسم شخصية محمد ﷺ بكونها معجزة في حد ذاتها؛ فصدقه وأمانته وتواضعه بين أصحابه وحياته الزاهدة كلها دلائل على عظمته. لقد كان بشراً كاملاً، لكن الله اختصه بالرسالة وأعده إعداداً خاصاً، فكان نموذجاً فريداً في تاريخ البشرية، ولم يخلق الله في طراز أبناء آدم مثله ﷺ.